И когато си тръгна пак ще роптай,
светът за своите модни дрешки!
Ще рони листата вятър сърдит,
ще проклина с думи човешки!

И когато си тръгна пак ще заспи,
съмнението, че нещо угасва!
Ще избледнеят жестове и игри,
наивност с вина ще се сраства!

И когато си тръгна ти не плачи!
Изхвърли непотребните вещи!
В живота се раждат и такива дни..
Осветени от запалени свещи!